Основният мотив е чисто финансов. Още от 1982 г. насам

 

Основният претекст е чисто финансов. Още от 1982 година насам монетите към този момент не се създават от мед, а главно от по-евтин цинк, само че даже по този начин повишаването на суровините не стопира. Доклад на Монетния двор на Съединени американски щати за 2024 година демонстрира, че до момента в който номиналната стойност на монетата е един цент, действителната ѝ себестойност доближава 3,69 цента — доста повече от 1,42 цента преди десетилетие. Това значи, че страната всяка година губи милиони, единствено с цел да поддържа едноцентовката в послание. По калкулации евентуалната спестовност от прекратяването на производството ѝ е към 56 млн. $ годишно.

Втората причина е обвързвана с практическата ѝ безполезност. При растяща инфлация покупателната стойност на най-дребната монета е алегорична. За чифт спортни обувки на Wall Street, да вземем за пример, биха били нужни над 110 000 едноцентовки, а за обяд на стойност 17 $ — към 1700 монети, тежащи повече от 4 кг. Не е изненадващо, че откакто Белият дом прегледа въпроса по-рано тази година, мярката срещна утвърждението на обществото.

Подобен случай в американската история към този момент има. Между 1793 и 1857 година страната секла половин цент с облика на Лейди Либърти, само че той бил отстранен със Закона за монетосеченето, без да се стигне до стопански разтърсвания. Въпросът в този момент е дали администрацията на Тръмп има право независимо да приключи емисията на едноцентовката — правните тълкувания са нееднозначни, само че и двете партии в Конгреса до момента показват поддръжка за смяната.

Въпреки това търговците не крият терзанията си. Макар монетата да остава законно платежно средство, броят ѝ в обращение ще понижава, защото постоянно се губи в домовете на хората. Асоциацията на водещите търговци на дребно упорства Конгресът да изготви ясни правила за закръгляне на цените и за работа при дефицит на дребни монети. Според формалното им мнение, въпреки решението да икономисва средства, неналичието на съответни насоки от администрацията и бездействието на Конгреса основават съществени усложнения за бизнеса, изключително за тези, които работят главно в брой.

Вашингтон може да почерпи скъп опит от Канада, където последната едноцентовка бе отсечена още през 2012 година Северната съседка организира сполучлива акция за информиране на популацията, събра над 6 милиарда монети и извлече от тях мед и цинк за повторна приложимост. Според представители на Канадския монетен двор точно положителната съгласуваност сред банки, търговци и цифрови платформи осигурила плавния преход. По всичко проличава, че и Съединените щати могат да последват този образец и да се разделят с едноцентовката без съществени разтърсвания в стопанската система.